Jun 18 / Офелия Костадинова|FEL Aromatica

Дълги дни, много слънце и няколко важни истини

Лятото има особен начин да ни изкара навън.

Една кратка сутрешна разходка се превръща в цял ден навън.
Кафето на терасата неусетно преминава в работа в градината.
Уикендът в планината свършва с умора в краката, прах по обувките и онова приятно усещане, че си прекарал деня на открито.
Точно затова обичам лятото.
И точно затова темата за слънцезащитата ми е толкова интересна.
Защото когато денят е хубав и ни се иска да останем още малко навън, най-хубавото е да можем да се наслаждаваме на тези моменти спокойно, без по-късно приятното усещане да бъде помрачено от дискомфорт и раздразнена кожа.

Именно тогава започваме да търсим информация и решения, които да ни помогнат да се грижим по-добре за кожата си през летните месеци. А с тях идват и многобройните съвети.

Кокосово масло.
Масло от морковено семе.
„Естествен“ SPF.
„По-хубав“ тен.
Част от тези идеи звучат логично.
Някои дори се повтарят толкова често, че започват да звучат като безспорни факти.
Но дали са?
Нека разгледаме какво реално знаем за някои от най-популярните митове около слънцезащитата и как изглежда една по-информирана грижа за кожата през лятото.

Слънцето не е враг. Но си струва да познаваме силата му.

Когато говорим за слънцето, често попадаме в една от двете крайности.

От едната страна са хората, които вярват, че всяка минута на слънце е опасна.

От другата – тези, които смятат, че няма нужда от никакви предпазни мерки.

Истината, както често се случва, е някъде по средата.

Слънцето е част от живота на Земята и от хилядолетия е неразделна част от човешкото ежедневие. То влияе на естествения ни биологичен ритъм, на настроението ни и на начина, по който прекарваме времето си навън.

Проблемът не е самото слънце.

Проблемът е прекомерното излагане.

Подобно на много неща в природата, и тук дозата има значение.

Няколко минути сутрешно слънце и цял ден без защита на плажа не са едно и също преживяване за кожата.

А тялото ни реагира различно на всяко от тях.

За щастие, не сме напълно беззащитни пред слънцето.

Кожата ни разполага със собствени механизми, които ѝ помагат да се адаптира и да се защитава.

Кожата ни е удивителен орган и има свои естествени механизми за защита. Когато е изложена на ултравиолетова (UV) радиация, тя започва да произвежда повече меланин – пигментът, който придава цвят на кожата и който свързваме с летния тен.

Тенът често се възприема като знак за здраве и красота.

Но от гледна точка на кожата той е защитен отговор.

С други думи, тенът показва, че кожата се опитва да се адаптира към въздействието на UV лъчите.

Това не означава, че всяко потъмняване на кожата е повод за тревога.

Но е важно да разберем, че тенът не е доказателство, че сме били защитени.

Той е доказателство, че кожата е реагирала.

Когато излагането на слънце е прекомерно, естествените защитни механизми вече не са достатъчни.

Тогава могат да се появят зачервяване, чувствителност, усещане за парене и слънчево изгаряне.

Това са сигналите, които кожата ни изпраща веднага. Те са видими, осезаеми и трудно можем да ги пренебрегнем.

Но въздействието на слънцето не винаги се проявява толкова бързо.

Понякога кожата реагира тихо и постепенно, а последствията стават видими едва след години.

Загуба на еластичност, поява на пигментни петна, по-дълбоки бръчки и други признаци на преждевременно стареене на кожата често се свързват именно с многократното и продължително излагане на UV лъчи.

А при продължително и неразумно излагане UV лъчите могат да увеличат и риска от по-сериозни промени в кожата, включително заболявания, свързани с увреждане на кожните клетки.

Затова грижата за кожата през лятото не е само въпрос на това дали ще избегнем едно изгаряне днес.

Тя е и инвестиция в това как ще изглежда и ще се чувства кожата ни след години.

Именно затова добрата слънцезащита не е опит да избягаме от слънцето.

Тя е начин да останем по-дълго приятели с него.

Да се наслаждаваме на дългите летни дни, без да плащаме цената за тях по-късно.

Какво всъщност представляват UV лъчите?

Когато говорим за слънцезащита, много често споменаваме UV лъчите.

Но рядко си задаваме въпроса какво всъщност означава това.

UV е съкращение от ултравиолетови лъчи – част от слънчевото излъчване, която не можем да видим с просто око, но която достига до кожата ни всеки ден.

Не всички UV лъчи са еднакви.

Когато говорим за грижа за кожата, най-често ще срещнете две съкращения: UVA и UVB.

Съществуват и UVC лъчи, но те се абсорбират от атмосферата и практически не достигат до земната повърхност.

За нашата кожа най-важни са UVA и UVB, защото именно те достигат до нас всеки ден и влияят по различен начин върху нея.

UVB лъчите – тези, които усещаме

UVB лъчите са основната причина за слънчевите изгаряния.

Те засягат предимно повърхностните слоеве на кожата и именно те стоят зад зачервяването, паренето и дискомфорта след прекомерно излагане на слънце.

Когато се говори за SPF, всъщност най-често става дума за защита именно срещу UVB лъчите.

UVA лъчите - когато въздействието остава незабелязано

UVA лъчите проникват по-дълбоко в кожата.

Те не винаги причиняват видимо изгаряне и затова често остават незабелязани.
UVA лъчите присъстват през цялата година и преминават дори през облаци и стъкло.

Затова въздействието им често остава извън полезрението ни. Не го усещаме веднага, не го виждаме веднага, но това не означава, че го няма.

Години по-късно обаче именно то може да остави следи върху начина, по който изглежда и се чувства кожата ни.

UVA лъчите се свързват с голяма част от промените, които много хора приемат като неизбежна част от възрастта.

По-фини и по-дълбоки бръчки.

Загуба на еластичност.

Неравномерен тен.

Пигментни петна.

Разбира се, стареенето е естествен процес и никоя грижа не може да го спре.

Но начинът, по който се излагаме на слънце през годините, е един от факторите, които влияят върху това как изглежда кожата ни с времето.

Може би именно тук се крие причината темата да поражда толкова много спорове.

Истината е, че слънцето не е нито изцяло полезно, нито изцяло вредно.

Умереното излагане на слънчева светлина е естествена част от живота ни.

То влияе върху биологичния ни часовник, настроението ни и синтеза на витамин D.

Проблемите започват тогава, когато количеството надхвърли способността на кожата да се защитава.

Подобно на много други неща в природата, и тук ключът е в дозата.

Не е необходимо да се страхуваме от слънцето.

Но е разумно да уважаваме неговата сила.

Именно затова говорим за слънцезащита.

Не за да избягваме лятото.

А за да можем да му се наслаждаваме по-дълго и по-спокойно.

Защо темата за слънцезащитата е толкова объркваща?

Преди години разговорът за слънцезащитата беше сравнително прост.

Днес разполагаме с повече информация от всякога.

И въпреки това много хора са по-объркани от всякога.

Една кратка разходка в социалните мрежи е достатъчна.

Някой препоръчва кокосово масло.

Друг твърди, че маслото от морковено семе има висок SPF.

Трети е убеден, че щом използва натурални продукти, няма нужда от нищо друго.

А четвърти смята, че най-доброто решение е просто да избягваме слънцето.

Проблемът не е, че хората търсят по-естествени решения.

Напротив.

Желанието да се грижим за себе си по-информирано и по-осъзнато е нещо прекрасно.

Проблемът възниква тогава, когато започнем да смесваме различни понятия.

Грижа за кожата.

Подхранване.

Успокояване.

Хидратация.

И слънцезащита.

Това са свързани, но не еднакви неща.

Една съставка може да бъде чудесна за поддържане на кожата мека и комфортна.

Това обаче не означава автоматично, че може да я предпази от продължително излагане на UV лъчи.

Именно тук започват много от най-популярните митове.

Ако има една съставка, която почти всяко лято се появява отново в разговорите за естествена слънцезащита, това е кокосовото масло.

То присъства в домашни рецепти, публикации в социалните мрежи и безброй статии, които обещават по-естествен подход към грижата за кожата.

И това не е случайно.

Кокосовото масло наистина има качества, които го правят приятно за употреба.

То омекотява кожата, подпомага задържането на влага и създава усещане за комфорт, като същевременно подкрепя кожната бариера и намалява загубата на вода от кожата.[1]

Освен това оставя характерния летен блясък, който много хора свързват с плажа, морето и почивката.

Именно тук обаче започва объркването.

Защото често смесваме две напълно различни неща:

грижата за кожата и защитата от UV лъчите.

Фактът, че кожата изглежда по-мека и по-подхранена, не означава автоматично, че е защитена.

По същия начин, по който един хидратиращ крем не се превръща в слънцезащитен продукт само защото прави кожата по-комфортна.

Често се цитира, че кокосовото масло има нисък естествен SPF, но наличните данни показват, че ако изобщо осигурява известна UV защита, тя е ограничена и далеч под нивото, което се счита за надеждна слънцезащита.[2]

Важно е също да помним, че SPF не е характеристика на отделна съставка, а на завършен продукт, преминал стандартизирано тестване.[3]

Освен това реалната защита от слънцето зависи от много фактори – интензитета на UV лъчението, продължителността на излагане, часа от деня, географското местоположение и начина на нанасяне на продукта.[4]

Затова наличието на кокосово масло в дадена рецепта или продукт не означава автоматично, че той може да предпази кожата от продължително излагане на слънце.

Кокосовото масло може да бъде чудесна част от грижата за кожата.

Но това не означава, че може да замести доказаните методи за защита от слънцето.[5]

И все пак, ако това е така, защо митът продължава да се появява отново и отново всяко лято?

Вероятно защото митът съдържа частица истина.

През годините са публикувани изследвания, които показват, че някои растителни масла могат да абсорбират малка част от UV лъчението. Именно оттук често започват твърденията, че определени масла имат „естествен SPF“.[6]

Важно е обаче да направим една съществена разлика.

Способността на дадена съставка да абсорбира част от UV лъчите в лабораторни условия не означава автоматично, че тя може да осигури надеждна защита при реална употреба.[7]

За да бъде определен SPF на един продукт, той трябва да премине стандартизирани тестове, които оценяват как се държи върху човешката кожа при конкретни условия на употреба.[8]

А условията в лабораторията и условията на плажа рядко си приличат.

Плуване в морето.

Следобедна разходка в жегата.

Изпотяване.

Подсушаване с кърпа.

Нанасяне набързо преди да излезем.

Всички тези фактори влияят върху реалната защита, която кожата получава.[9]

Именно затова дерматолози, токсиколози и организации, занимаващи се със здравето на кожата, не разглеждат кокосовото масло като надежден заместител на слънцезащитните продукти.[10,11].

То може да бъде прекрасно масло за грижа.

Може да помогне за поддържането на кожата мека и комфортна.

Но не и да служи като самостоятелна стратегия за слънцезащита.

Тези изследвания и препоръки показват, че някои растителни масла могат да проявяват ограничена UV абсорбция, но наличните данни не подкрепят използването им като надеждна и самостоятелна слънцезащита.

Красивият тен не е доказателство за защита

Това вероятно е една от най-устойчивите идеи, свързани не само с кокосовото масло, но и с лятото като цяло.

„С него получавам по-хубав тен.“

И честно казано, лесно е да разберем защо толкова хора вярват в това.

Тенът отдавна е част от представата ни за безгрижно лято.

Той ни напомня за дни край морето, дълги разходки, време навън и онова приятно усещане, че сме се откъснали от ежедневието.

Поглеждаме се в огледалото след няколко дни на слънце и виждаме кожата си по-златиста, по-свежа, сякаш носим със себе си частица от лятото.

Трудно е да не свържем това усещане с нещо положително.

Именно затова за много хора красивият тен изглежда като доказателство, че всичко е наред.

Че кожата е здрава.

Че слънцето ѝ се е отразило добре.

Че сме намерили правилния начин да се наслаждаваме на летните дни.

Но тук идва една малко неудобна истина.

От гледна точка на кожата тенът не е награда за времето, прекарано навън.

Той е защитен отговор.

Когато кожата е изложена на UV лъчи, тя започва да произвежда повече меланин – естествения пигмент, който я прави по-тъмна.

Това е един от начините, по които организмът се опитва да се защити от по-нататъшно UV въздействие.

С други думи, тенът показва, че кожата е усетила слънцето и е отговорила на него.

Не че е била защитена от него.

За много хора това е изненадваща мисъл.

Свикнали сме да възприемаме тена като знак за здраве и красота, а не като сигнал, че кожата е активирала защитните си механизми.

Разбира се, това не означава, че трябва да се страхуваме от всяко потъмняване на кожата или да избягваме слънцето.

Но е важно да направим разлика между две неща, които често смесваме:

красив тен и добра защита.

Понякога те могат да съществуват едновременно.

Но едното не е доказателство за другото.

И може би това е едно от най-важните неща, които си струва да помним през лятото.

Красивият тен може да ни напомня за прекрасни моменти навън.

Но когато става дума за слънцезащита, по-добре е да се доверяваме на това, което знаем за кожата, отколкото на това, което виждаме в огледалото.

Ако има една съставка, която през последните години неизменно присъства в разговорите за естествена слънцезащита, това е маслото от морковено семе.

Може би и вие сте попадали на подобни твърдения:

„Маслото от морковено семе има SPF 40.“

„То предпазва по-добре от много слънцезащитни продукти.“

„Нужни са ви само няколко капки и сте защитени.“

Звучи впечатляващо.

И честно казано, лесно е да разберем защо подобна идея е толкова привлекателна.

В свят, в който постоянно търсим по-прости и по-естествени решения, мисълта, че няколко капки растително масло могат да заменят сложните слънцезащитни продукти, звучи почти идеално.

Преди години една колежка от университета, която работеше по проект, свързан с натуралната слънцезащита, ми каза нещо, което ме накара да се замисля.

„Покриваме кожата си с растително масло и след това излизаме на силното лятно слънце. Нали използваме същите тези масла и за готвене при високи температури? Струва ли си да се запитаме как това се отразява не само на кожата, но и на усещането ни за топлина и комфорт?“

Разбира се, въпросът не е дали растителните масла са добри или лоши.

Много от тях имат своето място в грижата за кожата.

Но когато говорим за продължително излагане на слънце, е добре да помним, че кожата не се нуждае само от подхранване. Тя се нуждае и от ефективна защита.

И това са две различни неща.

Проблемът е, че когато започнем да търсим откъде всъщност идва това твърдение, картината става значително по-сложна.

Откъде се появява митът?

Една от причините около маслото от морковено семе да съществува толкова объркване е, че под това име често се крият различни продукти. Етерично масло от семена на див морков, студенопресовано масло от семена и различни морковени мацерати нерядко се споменават като едно и също нещо, въпреки че имат различен състав и различни свойства. Когато не е ясно за кой продукт говорим, информацията лесно започва да се размива. Постепенно предположенията започват да звучат като факти, а нюансите се губят. Именно на това обръща внимание и Институтът на Робърт Тисеранд в своя анализ на растителните и етеричните масла и тяхната роля при излагане на слънце [12].

Допълнително объркване създават и често цитираните твърдения, че маслото от морковено семе има SPF 35–40. Когато обаче проследим първоизточниците, се оказва, че ситуацията не е толкова проста. Част от тези твърдения произлизат от по-стари лабораторни изследвания, които оценяват способността на определени вещества да абсорбират UV лъчение при специфични условия. С течение на времето тези данни започват да се цитират извън първоначалния им контекст и постепенно се превръщат в твърдения за реална слънцезащита върху човешката кожа.

Интересното е, че студенопресованото масло от морковено семе действително съдържа съединения, които представляват интерес за учените. Сред тях са каротеноиди като β-каротен и α-каротен, различни форми на витамин Е (токофероли), фитостероли като β-ситостерол, както и ценни мастни киселини, включително линолова и олеинова киселина. Много от тези съединения са известни със своята антиоксидантна активност. Те могат да подпомагат естествените защитни механизми на кожата, да ограничават част от оксидативния стрес, предизвикан от UV лъчите, и да подпомагат възстановяването на кожната бариера.
Тук обаче е важно да направим една съществена разлика. Антиоксидантната подкрепа за кожата не е същото като слънцезащита. Това, че една съставка може да подпомага кожата при излагане на UV стрес, не означава автоматично, че може да предотврати достигането на UV лъчите до кожата по начина, по който го прави един добре формулиран слънцезащитен продукт. Затова към момента няма надеждни доказателства, че студенопресованото масло от морковено семе може самостоятелно да осигури защита, сравнима със съвременните слънцезащитни продукти.
Именно наличието на такива съединения вероятно стои в основата на твърденията за фотозащитни свойства.
Това е и причината то да продължава да се включва в различни формули и експериментални продукти.

Например изследване, публикувано в Drug Development and Industrial Pharmacy, разглежда използването на масло от морковено семе като част от по-сложна козметична формула с потенциални фотозащитни свойства [13].

Но тук отново трябва да направим една важна разлика.

Когато изследователите създават емулсия, наноемулгел или друга козметична формула, те не тестват самото масло.

Те тестват крайния продукт.

И именно крайният продукт може да бъде оценен за слънцезащитна ефективност.

Това е същата причина, поради която не можем автоматично да прехвърлим резултатите от една сложна формула върху отделна съставка.

Какво показват по-новите изследвания?

През последните години учените започват да проверяват реалната фотозащитна способност на растителните масла чрез по-надеждни методи.

Едно от най-цитираните изследвания по темата е публикувано през 2021 г. в Photodermatology, Photoimmunology & Photomedicine. Изследователите сравняват лабораторни и реални тестове върху кожа за няколко популярни растителни масла, включително масло от морковено семе. Резултатите показват значително по-ниски стойности от широко разпространените твърдения за SPF 40, а авторите стигат до заключението, че популярните SPF стойности на много растителни масла вероятно са силно надценени [14].

Това не означава, че маслото от морковено семе е безполезно.

Означава само, че наличните данни не подкрепят идеята да разчитаме на него като самостоятелна слънцезащита при продължително излагане на слънце.

Къде е мястото на маслото от морковено семе?

Може би най-разумният подход е да гледаме на него по същия начин, по който гледаме и на много други ценни растителни масла.

Не като на чудодейно решение.

А като на интересна съставка с потенциални ползи за кожата.

То може да бъде част от добре формулиран козметичен продукт.

Може да присъства в смеси за грижа за кожата.

Може да бъде включено в летните ни ритуали.

Но към момента няма достатъчно надеждни доказателства, че няколко капки масло от морковено семе могат да заменят изпитаните методи за слънцезащита [14].

И може би това е най-важният урок в цялата история.

Не всяка ценна съставка е слънцезащитен продукт.

И може би това е един от най-полезните уроци, които природата ни дава отново и отново.

Не е нужно нещо да върши всичко, за да бъде ценно.

Понякога най-доброто, което можем да направим за кожата си, е да оценим една съставка заради това, което наистина може да даде – а не заради това, което бихме искали да бъде.

След като разгледахме някои от най-разпространените митове, вероятно остава един съвсем практичен въпрос:

Какво всъщност работи?

Отговорът може би е по-малко драматичен, отколкото ни се иска.

Добрата слънцезащита рядко зависи от едно чудодейно решение.

Тя е съчетание от навици.

Сянка в най-горещите часове.

Шапка с широка периферия.

Подходящо облекло.

И когато е необходимо – добре подбран слънцезащитен продукт.

Това може да не звучи толкова впечатляващо, колкото обещанието за „естествен SPF 40“, но именно тези малки решения имат най-голямо значение в дългосрочен план.

Минерални и органични (химични) филтри – каква е разликата?

Повечето съвременни слънцезащитни продукти използват два основни типа UV филтри.

Минерални филтри и органични (често наричани химични) филтри.

Минералните филтри най-често съдържат цинков оксид или титанов диоксид.

Те остават върху повърхността на кожата и създават защитен слой, който отразява и разсейва част от UV лъчението, като същевременно абсорбира част от него.

Именно поради това често се препоръчват за чувствителна кожа и за хора, които предпочитат по-прост състав.

Органичните филтри действат по различен начин.

Те абсорбират UV енергията и я преобразуват в по-нискоенергийна форма, преди тя да причини увреждане на кожата.

Тези филтри позволяват създаването на по-леки и козметично елегантни формули, които много хора намират за по-приятни за ежедневна употреба.

Защо толкова хора избират минералните филтри?

През последните години минералните слънцезащитни продукти станаха особено популярни сред хората, които се интересуват от по-естествен начин на живот.

Причините са различни.

Някои хора ги предпочитат заради чувствителна кожа.

Други се чувстват по-спокойни, когато използват продукти с по-малък брой активни съставки.

Трети се интересуват от въздействието на определени UV филтри върху водните екосистеми и кораловите рифове.

Важно е обаче да помним, че както минералните, така и органичните филтри подлежат на оценка за безопасност от регулаторните органи и могат да бъдат ефективни, когато са правилно формулирани и използвани според предназначението си.

Независимо дали избираме минерални или органични филтри, най-важното е продуктът да осигурява широкоспектърна защита срещу UVA и UVB лъчите.

Ако трябва да запомним само няколко неща!

Ако има нещо, което съвременните изследвания и практиката показват отново и отново, то е, че добрата слънцезащита рядко зависи от един продукт.

Тя е комбинация от няколко прости навика:

• Да ограничаваме продължителния престой на силно слънце в най-горещите часове на деня.

• Да използваме шапка, слънчеви очила и подходящо облекло, когато прекарваме повече време навън.

• Да избираме слънцезащитен продукт, който ни е приятен за използване и който сме готови да нанасяме редовно.

• Да помним, че тенът не е доказателство за защита.

• Да не очакваме от едно масло да изпълнява ролята на добре формулиран слънцезащитен продукт.

Понякога именно най-обикновените навици се оказват най-ефективни.

В крайна сметка не става дума за перфектна защита

Все още обожавам дългите летни дни.

Все още обичам да прекарвам часове навън.

Все още чакам с нетърпение времето, в което животът сякаш се премества под открито небе.

Разликата е, че днес се опитвам да се наслаждавам на тези моменти по-осъзнато.

Не защото се страхувам от слънцето.

А защото го уважавам.

Може би именно това е най-доброто място, на което можем да бъдем.

Някъде между страха и безгрижието.

Между митовете и фактите.

Между желанието да живеем естествено и необходимостта да правим информирани избори.

Защото лятото е за навън.

А добрата слънцезащита е просто един от начините да продължим да му се радваме.

Източници

[1] Agero, A. L. C., & Verallo-Rowell, V. M. (2004). A randomized double-blind controlled trial comparing extra virgin coconut oil with mineral oil as a moisturizer for mild to moderate xerosis. Dermatitis, 15(3), 109–116.

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/15724344/

[2] Saewan, N., & Jimtaisong, A. (2015). Natural products as photoprotection. Journal of Cosmetic Dermatology, 14(1), 47–63.

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25520022/

[3] World Health Organization (WHO). Ultraviolet (UV) Radiation.

https://www.who.int/news-room/questions-and-answers/item/radiation-ultraviolet-(uv)

[4] World Health Organization (WHO) & World Meteorological Organization (WMO). Global Solar UV Index: A Practical Guide.

https://apps.who.int/iris/handle/10665/42459

[5] World Health Organization (WHO). Sun Protection.

https://www.who.int/health-topics/ultraviolet-radiation#tab=tab_2

[6] Kaur, C. D., & Saraf, S. (2010). In vitro sun protection factor determination of herbal oils used in cosmetics. Pharmacognosy Research, 2(1), 22–25.

[7] Osterwalder, U., & Herzog, B. (2009). Sun protection factors: worldwide confusion. British Journal of Dermatology, 161(Suppl. 3), 13–24.

[8] International Organization for Standardization (ISO). ISO 24444: Cosmetics — Sun Protection Test Methods — In Vivo Determination of the Sun Protection Factor (SPF).

[9] Diffey, B. L. (2001). When should sunscreen be reapplied? Journal of the American Academy of Dermatology, 45(6), 882–885.

[10] U.S. Food and Drug Administration (FDA). Sunscreen: How to Help Protect Your Skin from the Sun.

https://www.fda.gov

[11] American Academy of Dermatology (AAD). Sunscreen FAQs.

https://www.aad.org

[12] Tisserand Institute. Essential Oils, Fixed Oils and Sun Damage.

https://tisserandinstitute.org/essential-fixed-oils-sun-damage-2/

[13] Kaur, C. D., & Saraf, S. Development of photoprotective formulations containing carrot seed oil and herbal antioxidants. Drug Development and Industrial Pharmacy.

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29737890/

[14] Matta, M. K., Zusterzeel, R., Pilli, N. R., et al. (2021). Sun protection efficacy of plant oils: comparison between in vitro and in vivo SPF assessment. Photodermatology, Photoimmunology & Photomedicine.

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33721242/

Може да ти бъде интересно още...

от Офелия Костадинова|FEL Aromatica | 18 June, 2026